През 893 г. княз Владимир отрича приетата християнска вяра и отново въздига езическите идоли. Старият княз Борис I напуска манастира, в който се е оттеглил, сваля Владимир от престола и го ослепява. За княз е ръкоположен по-малкият син на Борис I - Симеон, който заповядва църковните служби да се водят на български език. Близък приближен на княза, негов приятел и искрен съветник е Карач - майстор-строител. Заедно с него и свита боляри князът предприема обиколка из България. В село Осеня той се запознава с младия селянин Ханко. Докато вечерта всички празнуват Гергьовден, Девора-девойка от селото, привлича вниманието на княза. Като спомен от прекараната нощ той й подарява ценно кръстче. След половин година военно обучение Ханко се връща в селото и разбира, че Девора е бременна. Той спасява младата жена, която иска да се самоубие, и се жени за нея. Като ответна мярка срещу въведеното славянско богослужение византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун.
