Основната тема е промяната, настъпила в България след смяната на политическия режим през 1989. Наблегнато е на състоянието на изкуството и културата, основно тяхната профанизация. Засегнати са теми като съвременния морал, навлизането на рекламата в обществото, политиката и други. Изданието включва и три музикални етюда.
Основните теми са финансирането на изкуството и тъгата по отминалото време и допуснатите грешки. В първата част на предаването се иронизират бързо забогателите от прехода хора, които искат да подпомогнат изкуството за да облекчат нечистата си съвест. Втората част е под надслов „Ех, ако можеше времето да се върне назад“. Състои се от серия скечове, показани отзад-напред във времето. Други засегнати теми в изданието са сигурността на АЕЦ Козлодуй, политиката, измамите (нагласено теглене на тираж на тотализатор) и други. Изданието завършва с музикален етюд.
Основна тема са малките хора, неудачниците, и техните неосъществими мечти за по-добър живот. Малките хора търсят утеха в света на любовната литература. Предаването завършва с музикален етюд и с идеята, че понякога малките хора могат да осъществят мечтите си.
Четвърто издание на „Улицата“, излъчено по Ефир 2. Основна тема на предаването са забързанто ежедневие и нарастващите разлики между обществените класи. Набляга се на разликата между хората, забогатели чрез своята арогантност и тези, наслаждаващи се на живота, но останали неудачници. Има скечове с верния Трабант, закачки с псевдоинтелектуалците, контетата, скеч за особняците и други. Изданието има два музикали етюда и завършва с приказката за Пепеляшко, в ролята е Васил Найденов – Васко Кеца.
Основна тема е живота на малкия чиновник, персонифициран в Страхил Божикравов, неговите отношения с началника и колегите му (включително секретарката) и мечтите му. Изданието започва със скеч посветен на стила на шофиране в България и продължава с музикален етюд. Следват частите „Един ден от живота на Страхил Божикравов“ и „Една нощ от живота на Страхил Божикравов.“ За финал е скечът за сплеснатите от живота хора.
Основна тема е реакцията на малкия, незначителния човек към стреса от забързаното ежедневие. Бягството от този стрес е в романтичната представа за миналото, изразена чрез съпоставяне на цветните и на черно-белите филми. Като източници на напрежение са представени бюрокрацията, машините, семейството.
Темата на изданието е определена като „изчезващите неща – какво изчезва от живота ни...“, но скечовете са разнообразни и често излизат далеч извън тази тема. Изданието започва с карикатура на различите области в България и следва лекция на тема „С какво мисли българина: с главния или с гръбначния си мозък“, всъщност посветена на задниците (в преносен смисъл). Има още скеч за желанието на българите да емигрират, хор на ловците, историята за грозното патенце, скеч за изчезването на семейната хармония, монологът на Учителя с Камен Донев и други.
Темата на изаднието са малките пороци и недостатъци, представени чрез хора които се учат да ги избягват. Първият скеч е за несхватлива дама, която се учи да кара автомобил. Следват скечове за жена, която се учи да не изневерява на мъжа си, скеч за мъж, който се учи да не мирише лошо, скеч за мъж, който се учи да не пие ракия, скеч за начинаещ бандит, учещ се да обира бакалии и други. Засегната тема са и агресивните реклами. Предаването завършва с музикален етюд.
Темата на предаването е представена като „обърквация“. Представят се трудностите и стреса, на които са подложени малките хора. Водещата на предаването не е професионална актриса, което допринася за главната тема. Вторият водещ е полицай с кренвирш на пагона, което е препратка към илюстрациите на Йозеф Лада към книгата Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. В предаването има много импровизации на несвързан текст.